Земеделците ще плащат повече за осигуровки догодина

Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделци и тютюнопроизводители може да скочи от 400 лева на 610 лева

Единствено земеделските производители ще се осигуряват през 2020 г. върху с над 50% по-високи минимални суми, отколкото през настоящата 2019 г. Увеличение има и при самоосигуряващите се. Ръстът на минималните осигурителни доходи за самоосигуряващите се е с близо 9 на сто. Това гласят едни от основните промени в осигуряването, заложени проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 година.

В проектозакона е записано още, че през 2020 г. ще се запази максималният осигурителен доход – 3000 лв., след като от 1 юли на тази беше вдигнат от 2600 лв. на 3000 лв.
За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД). Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8.9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 г. е около 5.4 на сто.
Увеличава се обаче минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – от 400 лева на 610 лева. Така сумата се изравнява с размера на минималната работна заплата. Въпреки това, още през миналата година, когато се заговори за подобни промени – земеделските стопани възразиха и изтъкнаха, че няма да успеят да плащат след увеличението.
Заедно с това се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 560 лв. на 610 лева.

Задължително регистриране на продажбите от онлайн магазини

Задължително регистриране на продажбите от онлайн магазини

Задължително регистриране на продажбите

Тук ще намерите някои по-важни моменти свързани с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г :

Всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги с издаването на фискална касова бележка / фискален бон /, издадена от фискално устройство или касова бележка, издадена от ИАСУТД. Издаването на фискалната касова бележка не зависи от издаването на друг първичен счетоводен документ удостоверяващ продажбата. От датата на започване на дейността си всички лица са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства или ИАСУТД. При извършването на продажба в брой за всяко плащане се издава фискална касова бележка от ФУ, която се предоставя на клиента. Фискалната касова бележка се издава в един екземпляр, който е за клиента, а нейното копие се записва върху контролната лента на електронен носител КЛЕН.

За всяко плащане, с изключение на случаите в които се извършва внасяне на средства по банков път или пощенски превод задължително се издава касов бон от ФУ.

Всички фискални устройства и касови апарати от 31.03.2012г трябва да бъдат свързани с НАП и да имат изградена дистанционна връзка. На страниците език сайта език НАП може Да намерите СПИСЪК с одобрените от наредбата действаща Към момента Касови апарати, фискални принтери.

Лица които не са задължени според разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г  да регистрират извършваните от тях продажби чрез фискални устройства, касови апарати:

  1. лица, извършващи само продажба на вестници и списания;
  2. продажба на селскостопанска продукция от физически лица които не са търговци;
  3. продажби на билети, квитанции, талони и др., които съдържат трайно вписани при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията. Те трябва да са отпечатани по реда и условията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;
  4. продажба на самолетни билети;
  5. продажба на вещи свързани с осъществяването на религиозна дейност, социална дейност, образователна дейност от Българска православна църква и др. регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  6. упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, при условие че лицата са занаятчии и без дейността автомонтьорство и автотенекеджийство;
  7. дейността на наемодателите физически лица;
  8. лицата упражняващи свободна професия за осъществяваната от тях дейност в това им качество;
  9. продажби в или от обект намиращ се в населени места във високопланински и труднодостъпни местности, с население под 300 души, като от това определение са изключени курортите в страната;
  10. държавата, държавни и местни органи за всички извършвани от тях дейности в качеството им на представител на държавната или местната власт, за които дейности те не са данъчно задължени по ЗДДС;
  11. банките, финансовите къщи, доставчици на платежни услуги за дейностите им по сделки с валута по безкасов начин и платежни услуги по чл.4 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
  12. пенсионноосигурителните дружества, когато извършват услуги по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди от един фонд към друг;
  13. лицата извършващи търговска дейност с предмет чл.1, ал.1, т.3,4,6,8,9,10,11 и 12 от ТЗ, а именно:
  • покупка на ценни книги с цел продажба;
  • лица извършващи търговско представителство и посредничество;
  • застрахователни сделки;
  • менителници, записи на заповеди и чекове;
  • лицензионни сделки;
  • складови сделки;
  • стоков контрол;
  • сделки с интелектуална собственост;

Задължително при въвеждане в експлоатация на фискално устройство или ИАСУТД:

  1. Сключва се писмен договор за техническо обслужване със сервизна фирма – в обекта трябва да има копие на договора. Сервизната фирма трябва да притежава удостоверение за сервизно обслужване на типа на ФУ или ИАСУТД, който въвеждате в експлоатация;
  2. Вашето  ФУ или ИАСУТД трябва да има паспорт, който сте длъжни да съхранявате в обекта и да представяте при поискване от органите на НАП;
  3. Необходимо е да си закупите касова книга за регистриране на отчетите на  ФУ или ИАСУТД, както и кочан със сторно касови бележки;
  4. Свидетелство за регистрация на ФУ или ИАСУТД /касовия апарат/ – задължително се поставя на видно място в обекта!
  5. В обекта се поставя надпис информиращ клиентите за номера на ТД на НАП, както и задължението им да съхраняват касовия бон до напускане на обекта.

Ваше задължение е да номерирате, подпечатате  и прошнуровате страниците касовата книга, както и кочана със  сторно касовите бележки. На първата страница на касовата книга е вписват данните на касовия апарат /№на фискалната памет и модела на ФУ/, данните на вашата фирма, данните на сервизната фирма с която е сключен договора за обслужване, както и номерата на сторно касовите бележки които са издавани. Касовите книги са индивидуални към всяко едно ФУ или ИАСУТД, като за всяка календарна година се започва нова касова книга.  Касовата книга /книга за дневните отчети/ трябва да съдържа страници за вписване на данните за цялата календарна година. При промяна на касовата наличност тя задължително се вписва в момента на извършването й в книгата за дневните отчети с точност до минутата /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/.

Сторно касовите бележки се издават в два екземпляра първият от които е за клиента. В тях се вписват данните на клиента и основанието за издаването им. Те задължително са с поредни номера, започващи всяка календарна година от №1. Не се допуска дублиране на номерата или прескачане на номера.  При погрешно съставяне на сторно касова бележка тя се анулира, като се зачерква от ъгъл до ъгъл и се вписва текстът: „Анулирана!“ – в този случай е задължително двата екземпляра от сторно касовата бележка да са прикрепени в кочана. При съставянето на сторно касовата бележка се вписва номера, часа и датата на касовия бон, който се сторнира, причината за анулацията, данните на клиента, данните на търговеца /идентификационен № по чл.84 от ДОПК, наименование, адрес/подпис на съставителя/ издателя на сторно касовата бележка. Сторно касовата бележка трябва да има вписан текст: „Сторно“. В случаите в които в обекта няма ел. захранване касови бележки се издават от кочан, както и при извършване на експертиза на ФУ от БАН, ремонт за периода от време, който е вписан в паспорта.

За всеки обект се регистрира и въвежда отделен ФУ/ИАСУТД!

При сключване на договор със сервизна фирма за обслужване на касов апарат във договора трябва да е посочен периода на сервизното обслужване. В паспорта на касовия апарат представителя на сервизната фирма вписва данните на сервизната фирма, идентификационен № по чл.84 от ДОПК, телефон и адрес на сервизната фирма, поставя подпис и печат. В паспорта се вписват и фискалната памет, датата и часа на въвеждане в експлоатация.

Ново свидетелство за регистрация на касовия апарат се издава единствено в случай, че сервизната фирма или адреса на търговският обект бъдат сменени, както и при загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството. При загубване, унищожаване или повреда на свидетелството лицето е длъжно в срок от 3 дни да уведоми писмено сервизната фирма, която от своя страна издава ново свидетелство.

При загубване, унищожаване или повреда на паспорта на ФУ се издава дубликат, като върху него се вписва теста: „Дубликат“.  Дубликата се издава по искане на лицето от производителя или вносителя на ФУ.

При въвеждането в експлоатация на ФУ или ИАСУТД се изпраща съобщение до НАП. Не се допуска отчитане на продажби от ФУ или ИАСУТД преди получаване на потвърждение за успешна регистарция на ФУ или ИАСУТД в НАП! За дата на въвеждане в експлоатация на ФУ се счита датата на получаването на потвърждението от НАП.

Всяка продажба се регистрира по видове данъчни групи:

  • Група „А“ – за стоки и услуги които са освободени от облагане с ДДС – 0% ДДС, както и за продажби за които не се начислява ДДС;
  • Група „Б“ – за стоки и услуги, чийто продажби се облагат  20% ДДС;
  • Група „В“ – за продажбата на течни горива чрез измервателни средства;
  • Група „Г“ – за стоки и услуги, чийо продажби се облагат  9% ДДС;

Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките и услугите регистрирани в група „А“!

При промяна на адреса на обекта в деня на настъпването на промяната на първата страница на касовата книга се вписва новият адрес на търговския обект, като чрез ФУ се изпраща съобщение до НАП.

В случай, че закупите вече употребявано ФУ, то вие не следва и нямате право да издавате касови бележки до момента на пререгистрацията на ФУ и регистрирането ви в системата на НАП.

Задължение на лицата регистриращи продажби с ФУ или ИАСУТД е да сверяват часовника и календара на устройствата, като не се допускат отклонения по-вече от 2 астрономически часа.

Всички регистрирани продажби се отразяват в левове и стотинки.

В случай, че вие сте издали касов бон във връзка с проверка от органите на НАП при издаването на сторно касовата бележка към него вие трябва да впишете текста: „контролна покупка“ и номера и датата на протокола, който е съставен от органите на НАП във връзка с проверката.

При продажба на стоки или услуги с отстъпка задължително се вписва в издавания фискален касов бон процента на отстъпката или нейната стойност!

Друг важен момент е, че при постъпило искане от страна на клиента за издаване на фактура за продадените стоки или предоставените услуги към една фактура могат да бъдат прикрепени няколко фискални касови бонове.

Посочената информация е обща и няма за цел да е изчерпателна по темата!

Изисквания за електронен магазин с плащане по банков път и наложен платеж

Изисквания за електронен магазин с плащане по банков път и наложен платеж

Въпроси за продажби в онлайн магазини

  1. Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само по банков път, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
  2. Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?

Отговорът от Националната агенция за приходите е следния:

„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.

Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“
Важно е да се отбележи, че при доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

При нужда за консултация се свържете с нас.

НАП започва проверка на Земеделски Производители

НАП започва проверка на Земеделски Производители

НАП започва проверка на Земеделски Производители

НАП започва проверка на Земеделски Производители в 50 000 регистрирани . НАП получи данни от Държавен фонд „Земеделие“ за изплатените през миналата година субсидии възлизащи на 120 мил. лева. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград. Във връзка с това НАП започва информационна кампания на електроните пощи на ЗП за да може в законово установения срок до 1-ви октомври да коригират декларациите си по чл. 50 от ЗДДФЛ. Освен с писма по електронната поща, гражданите ще бъдат уведомени и по телефона. НАП разполага с информация за доходи, които подлежат на облагане тъй като обменя данни с много институции.

При нужда за консултация се свържете с нас.

Продажби на стоки към лица в Германия от фирма без регистрация по ДДС в Германия

Продажби на стоки към лица в Германия от фирма без регистрация по ДДС в Германия

Продажби на стоки към лица в Германия от фирма без регистрация по ДДС там

dds-3.jpgВъпрос: Българско дружество, регистрирано по ДДС в България, ще наеме склад в Германия, в който ще изпраща стоки с цел продажба на физически лица и фирми в Германия, Франция, Англия. С Указание №91-00-39 от 22.01.2009 г. този трансфер на стоки е изяснено, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС представлява възмездна доставка. В случая българското дружеството няма регистрация по ДДС в Германия, което означава, че до достигане на прага за регистрация на основание ВОП, който в Германия е 12 500 евро, дружеството ще трансферира до наетият склад стоки, като документира доставката с Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЗДС, като данъчната основа ще бъде цената на придобиване на стоката съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС само в дневника на продажбите. По отношение на последващата продажба на стоките от склада в Германия за целите на ЗДДС това ще представлява доставка с място на изпълнение извън България и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за тези продажби няма да се начислява българският ДДС. Продажбите ще бъдат с място на изпълнение на територията на друга страна членка, тоест в дневника на продажбите продажбите ще бъдат отразени без ДДС. При трансфера дружеството си самоначислява ДДС на доставната цена на стоката и го внася, при продажбата на стоката има добавена стойност, а се отразява без ДДС. Дефакто ДДС на добавената стойност се губи. Правилно ли тълкувам закона или някъде пропускам нещо? Тъй като продажбите ще стават посредством платформа Amazon – което ще рече основно клиентите ще са физически лица от Германия, Франция и Англия – пак ли продажбите ще се отразяват без ДДС? Питането ми важи за този гратисен период докато дружеството не достигне прага за регистрация по ДДС в Германия на основание ВОП и съответно при надхвърляне на прага за продажбите на територията на Германия. И как би се осчетоводила доставка на стоки от доставчик на дружеството например от Полша директно към склада в Германия?

Отговор на въпроса даде експерт :

Правилно сте се ориентирали относно облагането на трансфера от България. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона възмездна доставка е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. При тази доставка данъчната основа се определя съгласно чл. 27, ал. 1 и е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса. Документирането на този трансфер, приравнен на възмездна доставка се извършва с издаването на протокол по чл. 117 от закона. Самоначислявайки си ДДС на данъчната основа при придобиването или на данъчната основа при вноса се получава така, че колкото сте ползвали като данъчен кредит, толкова връщате на държавата. Така данъкът за доставките с място на изпълнение в страната остава внесен в бюджета. При последващата продажба наистина се губи данъкът на добавената стойност, но тази доставка вече ще е с място на изпълнение в Германия и България не може да претендира за данък по нея. В същото време като лице, нерегистрирано по ДДС в Германия най-вероятно имате и разходи, за които не можете да ползвате данъчен кредит, което също следва да се има предвид при определяне на добавената стойност. Всяка държава преценява до какъв праг може да си позволи необлагане на доставките и докато не достигнете прага за регистрация по ВОП или за продажби на територията на Германия, ще работите като всяко друго нерегистрирано лице по ДДС в Германия.

Задълженията Ви като регистрирано лице по ЗДДС в България са да отразите доставките – облагаемата доставка /трансферът на стоки/ и необлагаемите продажбите извън страната.

Относно въпросът Ви как би се осчетоводила доставка на стоки от доставчик на дружеството например от Полша директно към склада в Германия, то следва да имате предвид следното. Съгласно чл. 62, ал. 2 от закона независимо, че стоките няма да пристигнат в България, ако доставчикът е регистриран по ДДС в Полша, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Доставките от Полша директно към склада Ви в Германия ще представляват ВОП с място на изпълнение в България и следва да си самоначислите данъка. При този ВОП няма да имате право на данъчен кредит съгласно дело C-536/08 на Съда на ЕО.

При нужда за консултация се свържете с нас.

Има ли право бащата на болничен при изписване на новородено

Има ли право бащата на болничен при изписване на новородено?

Имали право бащата  на  болничен при изписване на бебе

Процедурата цели да укаже реда, по който бащата на новородено дете придобива право да ползва 15 календарни дни отпуск веднага след изписване на бебето от родилния дом, условията и механизма, по който се ползва този отпуск. Тя  простира своето действие върху всички работници или служители, които са бащи на новородени деца, и които живеят в брак или без граждански брак, но в едно домакинство с майката на детето.

Действието на процедурата е регламентирано от:

КОДЕКС на труда (КТ) – чл. 163, ал.7
НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) – чл.45а
КОДЕКС за социално осигуряване (КСО) – чл. 48а и чл. 49

Вътрешен ход на процедурата

При условие че майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. За това време му се полага и обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО), когато са изпълнени законовите условия: да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска „Общо заболяване и майчинство“.

Самостоятелното право на отпуск „по бащинство“ се въвежда за пръв път у нас и представлява кардинална промяна не само в трудовото право, но и по посока осигуряване на социално равнопоставяне на родителите чрез предоставянето на равни възможности да се включат в отглеждането и възпитанието на поколението.

Необходими документи:

  1. Писмено заявление на бащата по чл. 45а, ал. 1 от НРВПО;
  2. Копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство;
  3. Документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

Механизъм на ползване на 15-дневния отпуск от бащата при
изписване на бебето от родилния дом

Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение (чл. 163, ал. 7 от КТ). Отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата (чл. 45а, ал. 1 от НРВПО). Към заявлението се прилагат копието от акта за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство. Прилага се и   документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето – това именно е правопораждащата дата, от която възниква правото да се ползват 15-те дни отпуск.

Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Важно е да се знае, че този отпуск се заявява и ползва в календарни
дни (чл. 45а, ал. 2 от НРВПО).

Тези 15 дни отпуск се предоставят, за да има реална възможност бащата да участва непосредствено в грижите за детето веднага – в първите две седмици след изписването му от родилния дом. Ето защо, като отпуск със специално предназначение, той може да се ползва само в рамките на 15-те календарни дни от датата на изписване на детето от родилния дом и не може да се отлага за по-късен период .

В този смисъл отпускът може да се ползва отчасти, но не и на части. Така например бащата може да поиска в заявлението до работодателя да му разреши отпуск при раждане на дете, считано не от следващия, а примерно от третия ден след датата, на която детето е изписано. Но в такъв случай той ще може да ползва най-много само останалите 13 календарни дни до изтичане на 15-дневния срок – толкова дни, колкото посочи в заявлението.

Няма пречка също така след като веднъж е поискал отпуска, бащата да прекъсне ползването му, да се върне на работа, след което отново да подаде заявление, придружено с документите посочени в чл. 45а, ал. 1 от НРВПО и да продължи ползването на отпуска до изтичане на срока от 15 календарни дни.

В случай че бащата работи по трудов договор с клауза за изпитване и излезе в отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ, да се има предвид, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Тоест изпитателният срок спира да тече за времето на отпуска и изпитването ще продължи и приключи едва след като бащата се върне на работа и реално отработи остатъка от договорения срок за изпитване.

Закрила при уволнение

Докато ползва отпуска от 15 календарни дни след изписване на детето от родилния дом, работникът или служителят попада в обхвата на закрилата при уволнение на чл. 333 от КТ.

Закрилата се прилага при

  • уволнение на следните основания:
  • закриване на част от предприятието – чл. 328, т. 2 КТ;
  • съкращаване на щата чл. 328, т. 2 от КТ;
  • намаляване обема на работата – чл. 328, т. 3 КТ;
  • липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата – чл. 328, т. 5 КТ;
  • промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях – чл. 328, т. 11 от КТ;
  • при дисциплинарно уволнение – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Законовата закрила се изразява в това, че работодателят може да уволни на някое от посочените основания работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск, само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай (чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ).

Трябва да се има предвид, че в случаите, когато работникът или служителят работи по някой от видовете срочен трудов договор и ползва отпуска при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ, ако срокът, за който е сключен договорът изтече по време на отпуска, закрила при уволнение няма и договорът се прекратява. Това може да стане със изтичане на уговорения срок (чл. 325, т. 3 от КТ), със завръщането на титуляря на длъжността – при договорите за заместване (чл. 325, т. 5 от КТ), с постъпване на работа на работника или служителя, който е спечелил конкурса, когато договорът е сключен за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс (чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ) и т. н.

Прекратяване на отпуска

Работник или служител, на когото е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 7 от КТ, е длъжен незабавно да уведоми предприятието, ако по време на ползването на отпуска настъпи някое от следните обстоятелства (чл. 45а, ал.3 от НРВПО):

  • бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение;
  • бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето;
  • детето бъде дадено за осиновяване;
  • детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на
    детето;
  • детето почине.

 

При наличие на някое от посочените обстоятелства отпускът се прекратява (чл. 45а, ал. 4 от НРВПО).

Бащата може да прекрати ползването на отпуска също така и по свое желание с писмено заявление до предприятието, в което работи (чл. 45а, ал.5 от НРВПО).

През време на отпуска осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера за обезщетенията поради бременност и раждане за срок до 15 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск (чл. 48а и чл. 49 от КСО). Дневното парично обезщетение на бащата за този срок се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За самоосигуряващите се лица обезщетението се определя от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на ползване на отпуска. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО (чл. 49 от КСО).

работа на повече от един трудов договор

Работа на повече от един трудов договор

Работа на повече от един трудов договор

работа на повече от един трудов договор

В днешното време на икономически трудности, отчитайки все по-голямата гъвкавост на пазара на труда, често се срещат случаи, когато, поради личен избор или по-често поради необходимост, работещите полагат труд по повече от един трудов договор.

Той може да бъде сключен на предвидените в Кодекса на труда основания с един и същ или с различни работодатели и за различен срок, като изпълнението на трудовите задължения по трудовия договор за допълнителен труд, сключването и прекратяването му, обезщетенията при прекратяване и евентуално възникналите трудови спорове разкриват понякога специфични проблеми, които не се поставят при работата само по едно трудово правоотношение.

В тази връзка особеностите на полагането на труд по повече от един трудов договор представляват интерес както за работодателите и работещите, така и за ангажираните с многообразната и сложна материя на трудовото право.

По отношение на различни случаи от богатото на казуистика трудово право са постановявани съдебни решения, обогатили практиката; изразявани са становища от Министерство на труда и социалната политика; характеристиките на този вид трудов договор са разглеждани в правната доктрина и са били предмет на множество изследвания.

В тази кратка статия съм се опитала да посоча както свои неангажиращи мнения, така и предлаганите решения на най-често поставяните въпроси във връзка с трудовите договори за допълнителен труд.

  1. Видове трудови договори за допълнителен труд. Основание за сключване.

Съгласно Кодекса на труда, трудовият договор е основната форма на съглашение, с което се урежда предоставянето на работна сила, като съобразно посоченото в чл.62 ал.1 от КТ той следва да бъде сключен в писмена форма между работника или служителя и работодателя при спазване на задължителните законови реквизити. Основният предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работна сила, като сърцевината на задълженията от страна на работника или служителя е предоставянето на труд и изпълнението на възложената работа при съблюдаване на реда и организацията, създадени от работодателя, а на работодателя-създаването на нормални условия за реалното използване на работната сила и изпълнение на възложената работа и изплащане в установените размери и срокове на определено трудово възнаграждение1.

Съобразно срока, за който се сключват, това, дали е предвиден изпитателен срок, дали са за надомна работа, или труд се полага на определено и осигурено от работодателя работно място и т.н., законодателството урежда различни видове трудови договори.

Едни от трудовите договори, придобиващи все по-нарастващо значение, са трудовите договори за допълнителен труд.

Съгласно възприетото в правната доктрина, общото в тези случаи е наличието на друго основно трудово правоотношение. Съобразно §1, т.12 от ДР на КТ „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което, независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.

Основното трудово правоотношение поначало поема и повечето от трудовите усилия на работника или служителя и му осигурява и по-голямата част от трудовото възнаграждение2.

Важно е да се подчертае, че трудовите договори за допълнителен труд представляват по своя характер съглашения, които при липсата на изрично установени в закона изключения разкриват общите характеристики на трудовите правоотношения. Това са самостоятелни трудови договори, въпреки възможното тълкуване на наименованието им, които не са акцесорни един спрямо друг. Те имат самостоятелни основания за сключване и прекратяване и в тях следва да се уговарят всички необходими законови реквизити, посочени в чл.66 от Кодекса на труда.

Наред с това обаче са налице редица законови норми, както и утвърдени от практиката особености, които разкриват техни по-специфични черти по отношение работното време и правото на отпуск, сключването, прекратяването и дължимите обезщетения, и които налагат по-подробното запознаване с видовете трудови договори за допълнителен труд.

Основното разграничение между видовете договори за допълнителен труд е установено в зависимост от това дали вторият трудов договор ще бъде сключен с работодателя, при когото работещият полага труд по основното си трудово правоотношение, или с друг работодател.

В чл.111 от Кодекса на труда е уредена възможността да се полага допълнителен труд при друг работодател (т.нар. външно съвместителство). Когато едно лице има вече сключен основен трудов договор, то може да сключи един или няколко трудови договори /няма ограничение в броя/ за работа при друг работодател.

След измененията на Кодекса на труда от 2001 г. не се изисква във всички случаи разрешение на основния работодател за това, но следва да бъде съобразено дали не е уговорено друго в основния трудов договор. Ако не е предвидена достатъчно конкретизирана писмена клауза, забраняваща външното съвместителство, то за последното няма законова пречка. Налице е обаче законова забрана за полагане на допълнителен труд от работници и служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки- за работа при същите или други специфични условия, както и от такива, определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Вторият вид трудов договор за допълнителен труд е този, който се сключва със същия работодател, с когото вече има сключен основен трудов договор (чл.110 от Кодекса на труда).

Този трудов договор се сключва за извършване на достатъчно конкретно индивидуализирана работа, която е извън трудовите задължения по основния договор и извън установеното за него работно време, което следва да е изрично уговорено между страните. Трудовото възнаграждение също се определя независимо от трудовото възнаграждение по основното правоотношение.

Той трябва да се различава от посоченото чл. 259 от Кодекса на труда, касаещо работа при вътрешно заместване. Вътрешното заместване се осъществява при отсъствие на работник или служител от друг работник или служител в същото предприятие и е свързано с определяне на възнаграждение за заместването и други благоприятни за служителя права, произтичащи от длъжността на отсъстващия. При заместването по чл.259 от КТ условията на трудовото правоотношение по основната работа на съвместителя остават непроменени, като от уредените в чл.259 от КТ права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.

Различни становища са изразявани в административната практика по отношение възможността трудовият договор по чл.114 от Кодекса на труда за работа през определени дни от месеца да бъде сключван като такъв за допълнителен труд. Съгласно приетото в по-старите по време3, трудовият договор по чл. 114 от КТ не може да се сключва като втори трудов договор поради възникващата в този случай близост на основните му характеристики с уредените в чл.110 и чл.111 от КТ договори. При наличие на основно трудово правоотношение работникът или служителят може да полага допълнителен труд при същия работодател (трудовият договор за допълнителен труд се сключва на основание чл. 110 от КТ) или при друг работодател (на основание чл. 111 от КТ).

В по-новите становища на МТСП обаче започна да се установява мнението, че няма пречка този вид трудов договор да бъде сключен и като такъв за допълнителен труд4, като аргументите в случая се базират на направените изменения в Кодекса на труда от 2010 г., с които отпадна ограничението този вид договор да може да се сключва само до 5 работни дни или 40 часа месечно, което води до по-голяма гъвкавост на законодателството по отношение на трудовата заетост. Посочва се, че времето по такъв договор вече се признава за трудов стаж с всички произтичащи от това благоприятни последици-право на платен годишен отпуск, на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и т.н., като се подчертава условието договорът да бъде сключен за работа „през определени дни от месеца“, а не за пълен работен месец.

Няма законова пречка също така за сключването на два отделни трудови договора на основание чл.114 от Кодекса на труда. В такъв случай се приема, че първият по време договор ще бъде основен по смисъла на §1, т.12 от ДР на КТ, по който може да се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, когато са налице условията, предвидени в чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При същите условия и работодателят по втория трудов договор по чл.114 от КТ изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, но до допълване на съответната месечна продължителност на работното време5.

  1. Особености при работа по трудов договор за допълнителен труд

Трудовите договори за допълнителен труд, макар и самостоятелни по своя характер съглашения, разкриват специфични особености по отношение на някои свои основни характеристики.

3.1. По отношение на работното време

Трудовият договор за допълнителен труд трябва да съдържа изрично уговорено работно време, което да бъде извън установеното работно време по основния трудов договор. Същевременно задължително условие е общата продължителност на работното време по всички трудови договори да не нарушава задължителната минимална междудневна и междуседмична почивка, предвидени в Кодекса на труда /чл.113 ал.6 от КТ/.

Съгласно чл. 113, ал. 1 – 6 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители.

При предоставено писмено съгласие работниците и служителите, навършили пълнолетие, могат да работят и повече от 48 часа. Това съгласие следва да бъде дадено изрично, като не може да бъде изведено по тълкувателен път от самото подписване на трудовия договор. Работникът или служителят по чл.110 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. Работникът или служителят по чл.111 от КТ дава писменото си съгласие на работодателя по допълнителния трудов договор.

Съгласно посоченото в чл.113 ал.5 от Кодекса на труда то се отнася за период, не по-дълъг от четири месеца, след изтичането на които то може да бъде дадено за нови четири месеца.

В случай, че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

Налице е съдебна практика, че при сключен втори основен трудов договор за пълно работно време в нарушение на условията на чл. 111 и чл. 113 КТ, същият е недействителен, като ако работникът или служителят е действал недобросъвестно обявяването на недействителността има действие занапред, но за времето, през което е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск и др

Необходимо е да се обърне внимание, че съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. С оглед на това, ако лице работи по основен трудов договор на четири часа, то само работата по този трудов договор е достатъчна за придобиване на един ден трудов стаж.

Съгласно чл. 355, ал. 5 КТ за трудов стаж по КТ не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Това означава, че ако лице работи по основен трудов договор на 8 часа и по допълнителен трудов договор, то за трудов стаж не му се признава време в повече.

По отношение на осигурителния стаж се прилага чл.9, ал.8 т.1 от Кодекса за социално осигуряване, според който се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време /т.е. на 8 часа/ и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа.

Това означава, че при пълно работно време по основния трудов договор и установено работно време по втория трудов договор по-малко от 3 часа дневно, осигурителният стаж по него няма да се зачита като такъв при пенсионирането на лицето съобразно посоченото в разпоредбата.

Следва да се има предвид обаче, че възнаграждението по втория трудов договор, върху което са внасяни осигурителни вноски, би трябвало да се вземе при определяне на осигурителния доход, който служи за изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

3.2. По отношение правото на платен годишен отпуск

Съгласно уреденото в Кодекса на труда няма законова пречка лица, които са в платен или неплатен отпуск по основното си трудово правоотношение, да полагат труд по втори трудов договор. Необходимо е обаче, въпреки липсата на изрична забрана, във всеки отделен случай да се отчете предназначението на взетия отпуск, и същото да се съпостави с полагането на труд по друг трудов договор, което неминуемо ще попречи на почивката на работещия.

Следва да се има предвид също така, че по време на отпуск поради временна неработоспособност, който неминуемо бива придружен и с дадени предписания от здравните органи, не следва да бъде полаган труд по трудово правоотношение. В този случай органите на НОИ могат предприемат действия по проверка на представения болничен лист, което да доведе до неизплащане на обезщетение съгласно чл.46 ал.1 т.2 от Кодекса за социално осигуряване, който гласи: „Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението.”

По отношение на полагаемия се платен годишен отпуск необходимо е да се подчертае, че работник или служител, който работи по втори трудов договор на непълно работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, признато за трудов стаж (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските) и по второто трудово правоотношение. Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и съгласно посочената наредба по часове, дни и месеци. Въз основа на така признатия трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който е в календарни работни дни.

Този отпуск се ползва на самостоятелно основание и не се „добавя“ към платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение. Желателно е в тези случаи работникът или служителят да ползва платения си годишен отпуск по двете трудови правоотношения едновременно, тъй като в противен случай, ако лицето ползва отпуска си по основното трудово правоотношение, ще се налага да се явява на работа по договора за допълнителен труд, и обратно и така функцията на платения годишен отпуск не би била изпълнена.9

Съгласно писмо изх. № 94-ДД-494 от 26.02.2007 г. на МТСП в случай, че по време на неплатения отпуск работникът или служителят работи по втори трудов договор, трудовият стаж ще му бъде зачетен при втория работодател. Този трудов стаж не се отразява в трудовата книжка на лицето, защото при сключване на допълнителен трудов договор в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена.В чл. 160, ал. 2 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс или в друг нормативен акт.

За времето, през което работникът или служителят е работил по втори трудов договор по време на неплатения отпуск, следва вторият работодател да му издаде удостоверение за осигурителен доход (обр. УП-2 и УП-3).

3.3. По отношение правото на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит

Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време и при наличието на всички други условия, установени в наредбата.

Посоченото означава, че право на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и по двата договора-основен и допълнителен, лицето има само тогава, когато по основното трудово правоотношение работи на непълно работно време (по-малко от нормалната продължителност на работния ден). В този случай и по втория трудов договор то има право на допълнително възнаграждение (до допълването му на съответната месечна продължителност на работното време).11 Например ако работникът е назначен по основен трудов договор на непълно работно време – 4 часа, полагайки същевременно труд по втори трудов договор пак на 4 часа, има право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит както по основното, така и по допълнително трудово правоотношение. И обратното-ако по основния трудов договор работникът/служителят работи на 8 часов работен ден, то, при сключен втори трудов договор, по него не следва да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

3.4. Особености при прекратяването на трудовите договори за допълнителен труд. Обезщетения при прекратяване

Прекратяването на трудовите договори за допълнителен труд става на предвидените в Кодекса на труда основания, при процедура, не по-различна от тази, предвидена за останалите трудови договори.

То разкрива особености при определения в закона срок на предизвестието, което съгласно чл. 334 от КТ може да бъде в размер на 15 дни както по отношение на работника или служителя, така и по отношение на работодателя, което облекчава режима за неговото прекратяване.

Важно е да се подчертае, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд не се прилага специалната закрила по чл.333 от КТ, като смисълът на това законодателно решение е, че лицето получава трудови доходи и средства за препитание и по основното си трудово правоотношение.

Работниците и служителите, които считат, че техният трудов договор за допълнителен труд е прекратен незаконосъобразно, на общо основание могат да подадат иск по реда на чл.344, чл.357 и сл. от Кодекса на труда пред съда.

Съгласно установеното в съдебната практика при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ.

Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе също така, че прекратяването на основния трудов договор не превръща автоматично трудовия договор за допълнителен труд в основен, като е посочил, че двете трудови правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение – уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори13.

По отношение изплащането на обезщетение при пенсиониране от страна на МТСП е прието, че на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се дължи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ само по основния, а не и по допълнителния трудов договор по смисъла на §1, т.12 от ДР на КТ.

Във връзка с изплащането на обезщетение при прекратяване на основание чл. 222, ал.1 от КТ противоречиво се тълкува законовата разпоредба при положение, че допълнителният трудов договор на работника се запазва.

В някои от своите разяснения в отговор на зададени въпроси МТСП приема, че обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Съгласно посочените становища, когато работникът или служителят работи по основен и по допълнителен трудов договор, при прекратяване на основния трудов договор съществуването на допълнителен такъв ще бъде пречка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като няма да е налице законовоуредената предпоставка работникът или служителят да е „останал без работа“. Под “оставане без работа” в случая очевидно се приема да не е възникнало ново трудово правоотношение.

Мисля, че е удачно това буквално тълкуване на разпоредбата да се доразвие и съпостави с посоченото в изречение трето на ал.1 на същия член, което гласи: „Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.”

Съгласно съдебната практика задължението за заплащане на процесното обезщетение не е безусловно и не настъпва с факта на прекратяване на трудовия договор. Според законодателя, за възникване на неговата изискуемост е необходимо осъществяването на три обстоятелства – работникът да не е започнал работа по друг трудов договор в продължение на един месец от уволнението му, или да е работил срещу по-ниско възнаграждение от получаваното, да е поискал от работодателя да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение и да представи документи пред същия, удостоверяващи първите два факта.

Струва ми се, че по – близо до смисъла на закона и на съдебната практика би било при прекратяване на основния трудов договор и трансформирането чрез взаимосвързани волеизявления на договора за допълнителен труд в основен, при по-ниско възнаграждение по последния договор да остане дължимо от предишния работодател обезщетение, равняващо се на разликата между заплащането по прекратения и по съществуващия трудов договор.

В дадения случай според мен ролята на обезщетението е да овъзмезди работника за отрицателните промени, настъпили в неговото имуществено състояние в резултат на прекратяването на съответното трудово правоотношение, като не следва в негов ущърб да бъдат стеснително тълкувани поставените от закона рамки и същият да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от лицата, постъпили на ново работно място след прекратяването на трудовия си договор.

Разсъжденията в тази посока намират подкрепа и в изразяваното становище, че при едновременно прекратяване и на двата трудови договора на основание, посочено в чл.222 ал.1 от КТ, обезщетението е дължимо и от двамата работодатели поради необходимостта съкратеният служител да остане материално стабилен, докато си намери нова работа. Следва да се отчете и принципно самостоятелния характер на договорите, при които единият не се явява акцесорен на другия16.

Съгласно чл. 224 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като работата по трудов договор за допълнителен труд не е пречка за изплащане на това обезщетение.

На общо основание неизправната страна би следвало да плати и обезщетение за неспазено предизвестие, когато такова е дължимо при предвидените законови предпоставки.

  1. Заключение

Многообразието на фактите по различните казуси, предмет на тълкуване в трудовото право, изключва възможността за категорично становище, което да бъде приложимо спрямо всеки един случай.

Смятам обаче, че при така очертаните особености на полагането на труд по допълнителни трудови договори, този неизчерпателен и непретенциозен преглед на различните аспекти на тяхната специфика би бил полезен и би изпълнил своята роля като повод за плодотворна и разнообразна дискусия по темата, която би довела и до намирането на точни и справедливи за всички страни решения.

 

осигуряване през 2017

Осигуряване през 2017

Осигуряване на едноличните търговци/ЕТ/, собствениците,  управителите на търговски дружества/ЕООД,ООД/

Осигуряване на едноличните търговци, собствениците, съдружниците и управителите на търговски дружества

 

Управителите, собствениците на търговски дружества/ЕООД, ООД/ и едноличните търговци, земеделски производители /ЗП/ се осигуряват съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посочената група лица спадат към т.нар. „самоосигуряващи се лица” по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните вноски (за ДОО, ДЗПО и ЗО) в пълен размер, изцяло за своя сметка.
Самоосигуряващите се внасят месечни осигурителни вноски върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година – за 2017 г. той е 460 лв.
Лицата могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

  • Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
    Размерът на осигурителните вноски е изцяло за сметка на самоосигуряващите се лица, както следва:
    Осигурителният доход може да варира от минималния размер – 460 лв. до максималния осигурителен праг – 2600 лв. Минималният осигурителен доход и максималният осигурителен праг се определят всяка година със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. През 2017 г. увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се, съобразно облагаемия им доход за 2015 г както следва:
    – при доход до 5400 лв. – 460 лв.;
    – при доход от 5401 лв. до 6500 лв. –
    500 лв.;
    – при доход от 6501 лв. до 7500 лв. – 5
    50 лв.;
    – при доход над 7500 лв. –
    600 лв.
    Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 20015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г. е 460 лв.
    В облагаемите доходи на самоосигуряващите се не се включват доходите по
    граждански правоотношения, получени извън дейността, за която са регистрирани, не се включват авторските възнаграждения и всички останали облагаеми доходи, които са декларирани в данъчната декларация, но не са получени в резултат от упражняване на дейността им като самоосигуряващи се. За 2011 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 300лв.
    Общият размер на социално-осигурителната тежест е 22,3 на сто върху осигурителния доход и се разпределят, както следва по фондове:

за фонд „Пенсии“: 
– 18,8% – за лицата, родени преди 01.01.1960 г.;
– 13,8% – за лицата, родени след 31.12.1959 г.

за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто;
за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 5 на сто.
Освен вноските за социално осигуряване всички лица дължат и 8% здравноосигурителна вноска съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

При положение, че съдружниците в търговските дружества не упражняват трудова дейност в тях, а получават само дивидент, който не подлежи на облагане по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не следва да внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени само ако са внесли осигурителни вноски върху определения за годината за тях минимален месечен осигурителен доход.
Пример: Самоосигуряващо се лице внася осигурителни вноски върху доход от 460 лв., но определеният за него осигурителен доход следва да бъде 500 лв. В такъв случай се счита, че той не е внесъл осигурителните си вноски в дължимия размер и не се е осигурявал. Самоосигуряващите се, осигурени и за общо заболяване и майчинство, трябва да имат предвид, че когато са внесли осигурителните вноски след 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, се счита че са се осигурили върху минималния осигурителен доход, независимо от сумата на платените осигуровки. Това, в последствие може да окаже влияние и върху размера на обезщетнието, което те биха получили при временна неработоспособност (болничен, бременност и раждане и др.).

Върху дохода, върху който се внасят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, се внасят и вноските за здравно осигуряване.
ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ

Внасянето на осигурителни вноски е обвързано с полагането на личен труд или упражняването на някаква дейност. При положение, че регистрираният като едноличен търговец не упражнява трудова дейност и не полага личен труд в предприятието или е възложил управлението на фирмата на друго лице, не следва да внася осигурителни вноски като едноличен търговец, тъй като не сключва сделки като собственик и не управлява фирмата.
При всеки друг вариант ЕТ следва да се осигурява съгласно разпоредбите на КСО касаещи самоосигуряващите се лица – върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2017 г. той е 460 лв.) и не по-висок от максималния осигурителен праг (за 2017г.- 2600лв.).
При определяне на осигурителния доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност се взема предвид облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и без да се намаляват с размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ, СЪДРУЖНИЦИТЕ И УПРАВИТЕЛИТЕ НА ДРУЖЕСТВА

Общият ред на осигуряване на самоосигуряващите се лица се отнася и до собствениците, съдружниците и управителите на търговските дружества, но поради спецификата на управление на едноличните дружества (ЕООД), съществуват разнообразни варианти, всеки от които представлява отделен осигурителен казус:

УПРАВИТЕЛ – СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВО
Собствениците на търговски дружества, вписани в Търговския регистър като управители, които за дейността по управление на дружествата имат определено възнаграждение, се осигуряват по реда, определен за управители на търговски дружества от Кодекса за социално осигуряване – върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Възнаграждението може да бъде определено в договора, в учредителния акт или по друг начин. Осигурителните вноски се дължат при изплащане на възнаграждението, като от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се дължат и в случаите, при които възнагражденията на лицата са начислени, но не са изплатени, а от 1 януари 2010 г. осигурителни вноски се дължат и когато възнагражденията дори не са начислени. За целите на държавното обществено осигуряване неначислени са възнагражденията, които са определени по основание и размер (например в договор за управление, обявен в Търговския регистър при регистрацията на дружеството). В случаите, при които определените възнаграждения не са начислени или са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Дължимите осигурителни вноски са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

СОБСТВЕНИК – УПРАВИТЕЛ И РАБОТНИК
В същия ред на мисли относно „неначислените” но дължими осигурителни вноски, собствениците на търговски дружества, които извършват дейността по управление на дружеството без възнаграждение, подлежат на осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Следва обаче да се има предвид, че за трудова дейност се приема ВСЯКО действие на собственика на ЕООД по повод функционирането на дружеството, което не е свързано пряко с управлението. Това означава, че ако собственикът на ЕООД освен управлението на дружеството (подписване на договори и финансови отчети например) извършва и дейност несвързана с управлението на дружеството (продава стоките в магазина), то той подлежи на осигуряване и на двете основания – и като управител и като съдружник полагащ личен труд, макар и да не е „начислил” възнаграждението си за управление. Доколко това е икономически оправдано е въпрос на много професионални спорове, особено след приетите промени в Търговския закон, разрешаващи регистрирането на дружество с 2 лв. капитал имащи за цел „улесняването на започването на бизнес”, но безспорно е, че при вариант „малък бизнес” от гледна точка на осигуряването „по-сигурна“ е фирмата на едноличния търговец. Тъй като няма съдружници ЕТ се осигурява единствено като самоосигуряващо се лице. В крайна сметка може би това е била и идеята на законодателя – по-малко ограничено отговорни дружества и повече неограничено отговорни физически лица?

Собствениците на търговски дружества, които извършват трудова дейност в дружеството си, но същевременно упражняват и друга дейност, която е основание за осигуряване, при определяне на месечния си осигурителен доход трябва да имат предвид разпоредбата на КСО съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, плащат осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.

НЕРАБОТЕЩ СОБСТВЕНИК
В този случай лицето в качеството си на едноличен собственик на капитала на търговското дружество не подлежи на социално и здравно осигуряване. Трябва да се има предвид обаче, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване упражняването на трудова дейност от собственика включва всяко негово действие (а понякога и въздържане от действие), включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато дружеството има дейност, едноличният собственик на капитала не подлежи на осигуряване при наличие на следните условия:
1. лицето не участва с личен труд в дружеството;
2 собственикът на дружеството е сключил договор и е упълномощил друго лице да управлява дружеството по реда, определен в Търговския закон.

Във връзка с редуциране на осигурителната тежест често се търсят всевъзможни варианти за намаляне на осигурителния доход, като се често се тълкуват нормативните разпоредби изолирано или извън „контекста“. За добро или зло разпоредбите следва да се разглеждат взаимосвързано и във връзка с други нормативни актове. В този аспект, сме се постарали да дадем отговор на някои от най-често задаваните към нас въпроси:

Може ли собственик да назначи друго лице за управител на дружеството?
Да, на основание чл. 147 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала на търговско дружество може да определи друго лице да управлява дружеството. Вписването в търговския регистър на друго лице за управител освобождава собственика от дейността по управлението. Назначеният управител има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Според чл. 21 от Търговския закон прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Не е поставено изискване по отношение на формата на договора, което значи, че той може да бъде сключен както по Кодекса на труда (трудов договор), така и за работа без трудови правоотношения (т.нар. „договор за управление и контрол“).
Когато търговският управител изпълнява своите задължения по трудово правоотношение, отношенията му със собственика на дружеството се уреждат съобразно разпоредбите на Кодекса на труда.
Управляващият търговското дружество може да изпълнява своите задължения и по договор за управление без трудово правоотношение. В този случай държавното обществено осигуряване се провежда по реда, определен за управители на търговски дружества в КСО.

Сключването на договор за управление с друго лице и вписването му в търговския регистър като управител на дружеството обаче не освобождава собственика на дружеството от задължение за осигуряване при положение, че упражнява лична трудова дейност в дружеството. За извършваната дейност в дружеството собственикът трябва да се осигурява по вече описания ред, определен за самоосигуряващите се лица.

Може ли управителят на ЕООД да сключи сам договор със себе си?
Да, управлението на търговските дружества се осъществява съобразно разпоредбите на Търговския закон. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Той решава въпросите от компетентността на общото събрание. Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Управителят на едноличното търговско дружество задължително се вписва в търговския регистър. Въз основа на сключен договор с дружеството (договор за управление), собственикът упражнява дейността по управлението на дружеството. Той е управител на дружеството и само по силата на съдебното решение.

Може ли управителят на ЕООД да сключи трудов договор със себе си?
Не! Често (а и напълно основателно от финансова гледна точка) собствениците-управители на ЕООД считат, че по-изгодно е да упражняват дейността си по силата на сключен трудов договор със собственото си дружество (осигурявайки се върху минималната работна заплата), отколкото върху почти двойно по-високия осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или още по-високата база определена по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Чисто математически това е така, но за съжаление договор за управление със собственика на дружеството НЕ може да бъде сключен по реда на Кодекса на труда и това се потвърждава и от съдебната практика. Основните доводи са, че трудовият договор изисква определена субординация, контрол и санкции за неспазване на трудовата дисциплина, което е невъзможно ако двете страни по договора се представляват от едно и също лице.

Материята на социалното осигуряване е достатъчно сложна и обемна, за да може да бъде обяснена накратко. Осигуряването е обект на няколко закона, кодекса и наредби, които не само препращат едни към други, но и понякога ви се струва, че си противоречат. За да се ориентирате в разпоредбите са ви необходими не само добро познаване на нормативната уредба, но и да обърнете внимание на съдебната практика, наложилите се процедури и множество тълкувания и анализи. Още с избора на правна форма за осъществяване на икономическа дейност вие до голяма степен предопределяте и задълженията си в последствие. Затова, още в етапа на съставяне на вашата бизнес идея ви препоръчваме да се обърнете към специалисти в материята на данъците, счетоводството и осигуряването.

Ние ще ви помогнем да си изясните задълженията и правата като управители на дружество да направите си отговорите на въпросите който стоят пред всеки човек с бизнес идея решил да регистрира фирма

  1. Какъв вид дружество ми е необходимо ЕООД, ООД, ЕТ, и т.н
  2. Необходима ли ми е регистрация по ЗДДС или не?
  3. Колко би струвало и колко време отнема самата процедура по регистрация на търговското дружество?

Нашите експерти са готови да дадат отговор на Вашите въпроси. Ще се радваме ако бъдем Ваш доверен партньор.

https://online-schetovoditel.com

гр. Пловдив

 

Как да си отворя кафене

Как да си отворя кафене?

Как да си отворя кафене?

Как да си отворя кафене?

Как да си отворя кафене?

  1. Задължително, трябва да имате регистрирана фирма- Регистрация на ЕТ, Регистрация на ЕООД или Регистрация на ООД
  2. Задължително трябва да имате договор за наем или документ за собственост на помещението
  3. Регистрация по закона за ДДС
  4. Да закупите касов апарат, с връзка към НАП
  5. Да откриете фирмена банкова сметка – за некешови плащания
  6. При необходимост – промяна предназначение на помещение и издаване на документ за въвеждане в експлоатация
  7. Издаване на сертификат за противопожарна безопасност
  8. Сключване на договор със „Служба по трудова медицина” и извършване от тях на съответните задължителни замервания
  9. Издаване и заверка на личните здравни книжки на служителите в заведението и извършване на профилактичните задължителни прегледи и имунизации
  10. Назначаване на служителите на трудови договори и попълване на трудовите им книжки
  11. Извършване на Категоризация на заведението
  12. Удостоверение за регистрация, съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за храните /ОДБХ/ – за обекти търгуващи с храни
  13. Издаване на Удостоверение за търговия с тютюневи изделия
  14. Регистрация на работно време на стационарен търговски обект към съответната община по местонахождение на обекта
  15. Сключване на договор с фирма за ДДД
  16. Сключване на договор за счетоводно обслужване
  17. Изготвяне на система за добри производствени и хигиени практики
  18. Снабдяване с необходимите книги и дневници за самоконтрол и регулярното им попълване
Промени в Уведомлението по чл 62

Какво ще се промени в Уведомлението по чл.62 ал.5 КТ

Какво ще се промени в Уведомлението по чл 62 ал.5 КТ ?

Код по ЕКАТТЕ на населеното място , където е работното място на лицето.

Съществена промяна в Уведомление по чл.62

Уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ

В Държавен вестник брой: 23, от дата 17.3.2017 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда

Какво ще се промени  Уведомление по чл. 62 от 01,04,2017

Най-съществената промяна, която се въвежда е, че в Уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ и  Уведомлението за промяна на работодателя  ще се въвежда   Код по ЕКАТТЕ на населеното място , където е работното място на лицето.

Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно на­ селено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, попълва се код „00000“

 

Според МТСП чрез събирането на информация за код по ЕКАТТЕ в уведомленията по чл. 62, ал. 5 КТ ще могат да се локализират работните места. Това ще подпомогне изготвянето на анализи и прогнози за развитието и потребностите на пазара на труда и ще създаде условия за осъществяване на по-ефективен контрол за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

Уведомлението по чл. 62 ще се изпраща в тридневен срок и когато ще се променя работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в случаите на командироване.

В този случай в полето на т. 2 „Тип на документ“ се вписва код 2 и се попълва: ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия дого­ вор (допълнителното споразумение), срок на договора, длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008), и промененият код по ЕКАТТЕ.“

Какво е ЕКАТТЕ? 

Това е  Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.

Той се поддържа от Националния статистически институт /НСИ/ съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ по силата на чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/

От кога влизат в сила публикуваните промени:

Наредбата  ще влезе в сила от 1 април 2017 г. 

Уведомления за настоящите трудови договори, сключени преди 01. 04.2017

В срок до 30 октомври 2017 г. работодателят  ще трябва да изпрати  уведомление с данните за кода по ЕКАТТЕ на всеки служител за регистрираните преди 1 април 2017 г. трудови договори, като попълва:

  • код за тип на документ – 2
  • код но работодателя
  • трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ),служебен номер, издаден от НАП на  работника или служителя
  • основанието за сключване на трудовия договор или последното регистрираното допълнително споразумение, за „дата на сключване“ се попълва 01.04.2017г.,
  • длъжностно наименование,
  • код по НКПД, код по КИД (2008),
  • код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението. Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място се попълва код „00000“.

Уведомление ще се изпраща за трудови договори, които не са прекратени към датата на изпращането.

Предстоящи промени в Уведомлението по чл.62 ал.5 КТ

ПУБЛИКУВАНО НА 17.03.2017

В Държавен вестник брой: 23, от дата 17.3.2017 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда

Най-съществената промяна, която се въвежда е, че в Уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ и  Уведомлението за промяна на работодателя  ще се въвежда   Код по ЕКАТТЕ на населеното място , където е работното място на лицето.

Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно на­ селено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, попълва се код „00000“

Според МТСП чрез събирането на информация за код по ЕКАТТЕ в уведомленията по чл. 62, ал. 5 КТ ще могат да се локализират работните места. Това ще подпомогне изготвянето на анализи и прогнози за развитието и потребностите на пазара на труда и ще създаде условия за осъществяване на по-ефективен контрол за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

Уведомлението по чл. 62 ще се изпраща в тридневен срок и когато ще се променя работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в случаите на командироване.

В този случай в полето на т. 2 „Тип на документ“ се вписва код 2 и се попълва: ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия дого­ вор (допълнителното споразумение), срок на договора, длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008), и промененият код по ЕКАТТЕ.“

Какво е ЕКАТТЕ? 

Това е  Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.

Той се поддържа от Националния статистически институт /НСИ/ съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ по силата на чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/

От кога влизат в сила публикуваните промени:

Наредбата  ще влезе в сила от 1 април 2017 г. 

Уведомления за настоящите трудови договори, сключени преди 01. 04.2017

В срок до 30 октомври 2017 г. работодателят  ще трябва да изпрати  уведомление с данните за кода по ЕКАТТЕ на всеки служител за регистрираните преди 1 април 2017 г. трудови договори, като попълва:

  • код за тип на документ – 2
  • код но работодателя
  • трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ),служебен номер, издаден от НАП на  работника или служителя
  • основанието за сключване на трудовия договор или последното регистрираното допълнително споразумение, за „дата на сключване“ се попълва 01.04.2017г.,
  • длъжностно наименование,
  • код по НКПД, код по КИД (2008),
  • код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението. Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място се попълва код „00000“.

Уведомление ще се изпраща за трудови договори, които не са прекратени към датата на изпращането.

Персоналният код на НАП - ПИК Код - Онлайн Счетоводство и Регистрация на фирми

Персоналният код на НАП

Персоналният код на НАП вече се издава в избран офис на агенцията

Персоналният код на НАП ПИК Код

Персоналният идентификационен код  (ПИК), издаван на клиентите на Национална агенция за приходите, вече може да бъде получен от всеки от офисите на НАП в страната. Досега кодът се получаваше задължително от офиса по постоянен адрес на гражданите и по регистрация на фирмите.

Издаването на ПИК е безплатно, отнема няколко минути, а с кода физическите лица могат да подават данъчни и осигурителни декларации, да следят данъчната си сметка за задължения и плащания, да проверяват осигурителния си доход и да ползват редица други електронни услуги. Най-новите електронни услуги на приходната агенция, достъпни с ПИК за физическите лица, са възможността за автоматизирано плащане на дължимите суми към държавата директно от справката за задълженията;  подаване на осигурителната декларация 7 (задължително изисквана от безработни и неосигурени за здраве на друго основание и при възстановяване на здравноосигурителни права), декларация образец 5 (подавана от самоосигуряващи се лица, когато се осигуряват само във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване), декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и уведомления за сключване, изменения или прекратяване на трудови договори.

Над 320 000 са фирмите и физическите лица, ползватели на персонални кодове до момента, съобщават още от НАП. През изминалата данъчна кампания всяка трета декларация за доходите беше подадена по интернет с персонален код, над 2 млн. са справките за задължения и плащания, направени на сайта на НАП от началото на 2016 г.

Допълнителна информация за услугите с ПИК може да бъде на информационния телефон 070018700

 

 

Как да си отворя магазин?

Как да си отворя магазин?

Как да си отворя магазин?

Как да си отворя магазин?

Ако имате въпроси или желаете да Ви помогнем да отворите Вашият магазин, можете да се свържете с нас за консултация или цялостна услуга.

  1. За помещението в което ще се осъществява търговска дейност, трябва да имате подписан договор за наем или документ за собственост.
  2. Промяна в статута се извършва, когато помещението не е със статут търговски обект. Процеса за промяна на статута отнема няколко месеца- в зависимост от съответната община и документите с които разполагате или е необходимо да бъдат изготвени допълнително.

3. Юридическо лице – търговец (или ЕТ), което да осъществява търговската дейност

  1. За магазините за хранителни стоки се извършва регистрация към Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – по адрес на търговското помещение, не по адрес на регистрация на фирмата, която го стопанисва.
  2. Трябва да имате разработена система за самоконтрол и за управление безопасността на храните. Основните точки, които трябва да съдържа тази система за следните:
  • Описание на сгради, помещения и технологично оборудване.
  • Приемане на храни и опаковъчни материали. Подбор на доставчиците.
  • Съхранение на хранителните продукти и опаковъчните материали.
  • Поддържане санитарно-хигиенното състояние на обекта.
  • Лична хигиена и поведение на персонала
  • Обучение на персонала.
  • Контрол върху вредителите.
  1. За съответните позиции, които се контролират са необходими книги, в които да вписвате направените проверки и отстранените несъответствия. Необходими книги и документи, за малък магазин за хранителни стоки с хладилни съоръжения са следните:
  • Касова книга
  • Паспорт и свидетелство на касовия апарат
  • График/Заповед за използване на платените годишни отпуски
  • Дневник за бракуване на хранителни продукти
  • Дневник за входящия контрол на приетите храни и опаковъчни материали
  • Дневник за личната хигиена на персонала
  • Дневник за обучение на персонала по добри производствени и хигиенни практики
  • Дневник за поддържане на хигиенното състояние на обекта
  • Дневник за проведени ДДД мероприятия дезинсекция, дератизация
  • Дневник за температурния режим на хладилните системи
  • Книга за начален инструктаж
  • Книга за периодичен инструктаж-няма да им я печатам
  • Книга за похвали и оплаквания
  • Правилник за вътрешния трудов ред
  • Регистър на предявените рекламации
  1. Служителите в магазина и Управителя, трябва да имат лични здравни книжки заверени от съответната Районна Здравна Инспекция по адресна регистрация на служителя.
  2. За служителите в магазина и управителя – трябва да са проведени прегледи от личния лекар и да е направено манту. Валидността на прегледите е една календарна година, преди изтичане на тази година, прегледите трябва да бъдат извършени отново.
  3. Служителите в обекта, трябва да имат трудови договори и трудови книжки.
  4. Необходимо е да имате касов апарат, с връзка към НАП и към него да са приложени Удостоверение (свидетелство за експлоатация) и попълнен паспорт. Оригиналите или копия от описаните документи, трябва да бъдат на разположение в магазина.
  5. След регистрацията в ОДБХ, се извършва и регистрация в общината по местонахождения на обекта за работно време и време за зареждане. Това не се извършва във всички общини в България- за град София е задължителна.
  6. Удостоверенията от ОДБХ и от общината или техния копия, трябва да са налични в магазина.
  7. Акциз за търговия с алкохолни изделия не се издава.
  8. Удостоверение за търговия с тютюневи изделия се извършва от съответната митническа служба по местонахождения на обекта. Копие или удостоверение от този документ, трябва да присъства в обекта.
  9. Може да се извърши ДДС регистрация на търговеца- доброволна или при оборот от 50 000 лв за последните календарни дванадесет месеца. ДДС регистрацията вече не е задължителна за търговия с тютюневи изделия или алкохол
  10. В помещението не може да се пуши и това трябва да е оказано с табела
  11. Не се продават алкохолни и тютюневи изделия на лица, под 18 години- отново трябва да е оказано с табела.
  12. Специални места за продажба на тютюневи изделия, трябва да са отделени от останалите стоки и не трябва клиентите да имат свободен и пряк достъп до тези места
  13. Трябва да е оказано работното време на обекта, както и отговорник на обекта
  14. Етикетите на стоките, трябва да отговорят на Наредбата за етикетиране на стоките- цените да са посочени в български лева, да е посочена вида и произхода на стоката, както и посочената цена за какво количество е.
  15. Ако поставяте рекламна или указателна табела, тя трябва да е с разрешително от общината по местонахождение на обекта. Разрешителното се издава след предоставяне на проектна документация.

Как да си отворя магазин за хранителни стоки?

Ако имате въпроси или желаете да Ви помогнем да отворите Вашият магазин, можете да се свържете с нас за консултация или цялостна услуга.